Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Телекомуникационната политика на България, юни 1995 г.
 

1. УВОД

Далекосъобщенията (телекомуникациите) са част от световната техническа инфраструктура. Тяхното основно предназначение - да осигурят обмен на информация от всякакъв вид, във всякакви обеми и във всякакви направления, ги прави задължително условие не само за развитието на икономиката в национален, регионален и световен мащаб, но и за зараждането, реализирането и засилването на интеграционните процеси между страните. Те са в основата на промишленото, културното и социалното развитие, на търговското и финансовото сътрудничество, на съвременната наука и образование.

Далекосъобщенията се разглеждат като ключов фактор за изграждането на обединена Европа - от социална и икономическа гледна точка. От социална - защото широкият достъп до тях допринася съществено за създаването на отворено общество, от икономическа - защото при съвременните условия на мобилност на капитала в световен мащаб, на все по-силно намаляване на директната държавна намеса и все по-широко участие на частни капитали в развитието, никакви икономически процеси не могат да се развиват без бърз и качествен обмен на информация.

Очевидно е, че изхождайки от тяхната основополагаща роля в икономическото развитие и интегрирането, далекосъобщенията в България трябва да бъдат един от приоритетно развиващите се отрасли, като тяхното развитие в съответствие с европейските тенденции и стандарти трябва да изпреварва по своите темпове средните темпове на асоцииране на България с Европа.

2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА РАЗВИТИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Разширяването на световните икономически процеси и невероятният скок в далекосъобщителните технологии през последните 1-2 десетилетия доведоха до постепенна глобализация на далекосъобщенията. Тя се изразява в много посоки :

• свързване на националните далекосъобщителни мрежи и образуване на регионални мрежи (като паневропейската), които се обединяват в световна мрежа;
• разширяването на достъпа на абонатите до мрежата и въвеждане на автоматично избиране на чуждестранни абонати;
• непрекъснато нарастване на международния далекосъобщителен трафик (през последните 10 години средно със 17 %);
• експанзия на мощните далекосъобщителни компании извън националните им граници и тенденция към създаване на международни далекосъобщителни компании, обединяващи няколко национални оператора;
• поява на нови участници в световния пазар на далекосъобщителни съоръжения и т.н.

Очевидно е, че ако една страна не успее да подготви бързо своите далекосъобщения за този вече започнал процес, тя рискува да бъде "извадена извън играта" с всички негативни последици за нейната икономика, социално развитие и дори суверенитет, а "вакуумът" в нейните далекосъобщения да бъде запълнен от мощни чуждестранни далекосъобщителни групировки.

Т.е. основният проблем за българските далекосъобщения при асоциирането ни към Европейския съюз на практика съвпада с общия проблем на включването на нашите далекосъобщения в процеса на глобализацията.

Процесът на глобализация появи рядко срещан феномен - изменение в световен мащаб на основните принципи на развитие на един отрасъл на икономическата дейност - далекосъобщенията. Тези нови принципи са водещи сега в рамките на Европейския съюз. Най-общо казано, те се изразяват в следното :

2.1. Разделяне на регулаторните и стопанските (икономическите) функции

Поради значителните инвестиции за тяхното развитие, както и с оглед на социалната роля, която изпълняват, далекосъобщенията дълго време са били разглеждани като държавна функция, при което държавата чрез своите изпълнителни органи е ръководела непосредствено изграждането и експлоатирането на националните далекосъобщителни мрежи, съчетавайки в един орган (Министерство на съобщенията или аналогично ведомство) функциите по определяне на политиката, разработване на конкретни планове за развитие, инвестиране, изграждане и експлоатиране, в общия случай без търсене на икономическа целесъобразност и прилагане на търговски подход.

Развитието на съобщителните технологии и възприемането на пазарните принципи в почти всички области на икономическия живот показа, че централизираното държавно управление на далекосъобщенията с наложен монопол на един национален оператор от даден момент нататък се явява пречка за тяхното по-нататъшно развитие, а това означава - пречка за цялостното икономическо развитие. Затова този принцип беше отхвърленн и заменен с принципа за разделянето на регулаторните и стопанските функции.

Това означава, че изграждането и експлоатирането на далекосъобщителната инфраструктура, както и предоставянето на различни далекосъобщителни услуги се реализират от специализирани далекосъобщителни оператори, които работят в условията на честна конкуренция и взаимодействуват помежду си на база на подписани търговски договори. Наличието на много оператори налага създаването на регулаторен орган, който има за задача да установи "правилата на играта", вкл. желания брой и вид на операторите (чрез тяхното лицензиране) и начина на взаимодействие между тях. Той трябва да осигури спазването на тези правила (т.е. политиката на честна конкуренция), изпълнението на задълженията от страна на операторите и защитата на потребителите на далекосъобщителни услуги. В граничните случаи на пълен монопол и на пълна конкуренция ролята на регулаторния орган е значително опростена, но в преходния период от централизирана към пазарна икономика неговата роля е изключително важна и сложна.

Целият този процес следва да отразява политиката, възприета от държавата в областта на далекосъобщенията. Нейната разработка става основна функция на държавния орган за далекосъобщенията.

Във всички страни на Европейския съюз е извършено разделянето на регулаторните от стопанските функции. Има различия в начина на упражняване на функциите по разработка на политиката и на нейното реализиране чрез регулиране. В някои страни тези функции се изпълняват от различни органи, като съответно министерство (или негов аналог) разработват политиката, а за регулирането са създадени специализирани (държавни или независими) регулаторни органи. В други страни политиката и регулирането са поверени на един държавен орган, но и там се разглеждат възможностите за тяхното разделяне. Примери за разпределението на тези функции са показани в Таблица 1.

2.2. Премахване на монопола и постепенно либерализиране на далекосъобщенията.

Както е изтъкнато по-горе, продължително време далекосъобщенията във всяка страна са се развивали в тесни национални граници, под силен централизиран държавен контрол и при наличието на монополен национален оператор. 1984 г. е годината на прелома в световните далекосъобщения. В САЩ монополната компания Bell е разделена от държавата на 7 регионални компании, за да се въведе за първи път конкуренция в далекосъобщенията, а в Европа Съветът на европейските общности публикува първата си препоръка в тази област - за прилагане на хармонизиране в областта на далекосъобщенията (84/549/ЕЕС).

Принципът на монопола в далекосъобщенията е заменен от принципа за постепенно либерализиране на далекосъобщенията и въвеждане на конкурентното начало в тях.

Обикновено либерализирането върви в следната последователност:

• либерализиране на пазара на далекосъобщителни съоръжения (на първо място - крайните устройства, а впоследствие и отчасти - мрежовите);
• либерализиране на далекосъобщителните услуги (обикновено се започва с услугите с добавена стойност и други неосновни услуги, като най-дълго се задържа монополът на доминантния оператор върху основните услуги на гласовата телефония);
• либерализиране на далекосъобщителната инфраструктура (обикновено първо с разрешаване за ползване на наети линии от основния оператор, после за изграждане на собствена частична инфраструктура, като най-дълго се задържа монополът върху изграждането на национална далекосъобщителна инфраструктура).

Особено важна е ролята на държавата, която трябва да разработи много ясна и принципна политика за либерализиране на далекосъобщенията в страната, съобразена с политиката, възприемана в другите страни, с оглед глобалния характер на съвременните далекосъобщения. Тази политика трябва да бъде провеждана твърдо и последователно от регулаторния орган. Той трябва да осигури и проведе целия процес на постепенна либерализация на далекосъобщителните услуги, поетапно намаляване монопола на досегашния единствен национален оператор, но и запазване на първо време известни негови преференции с оглед задълженията му за изграждане на национална инфраструктура, дори и при неизгодни икономически условия, осигуряване възможността за свободна работа на новите оператори в условията на честна конкуренция, навлизането на частния капитал в далекосъобщенията, приватизирането им в определена целесъобразна степен и т.н.

Степента на премахване на монопола и либерализирането в далекосъобщенията в някои европейски страни е показана в Таблица 2.

2.3. Хармонизиране на техническите изисквания

Свързването на отделните национални далекосъобщителни мрежи в режим на автоматично избиране води до реализирането на общоевропейска, а оттам - и на единна световна далекосъобщителна мрежа. Това естествено налага изискването за единни технически норми, за да може да се осигури взаимодействието на отделните елементи на такава глобална мрежа. Процесът на хармонизиране на техническите стандарти е изключително труден и болезнен по редица причини: огромно разнообразие на далекосъобщителна техника, различно ниво на използваната технология, защита на национални и корпоративни интереси и др.

В исторически план големите компании-производителки на далекосъобщителна техника, са разработвали свои собствени технически нормативи, често съзнателно търсейки различие от нормативите на своите конкуренти. Впоследствие, когато практиката е започнала да налага съгласуване между отделните типове съоръжения, за да работят съвместно, конкуренцията между фирмите прераства в борба за налагане на своите нормативи като общи. Създаването на ETSI през 1988 г. показа огромните трудности в тази насока. Сега в него се разработват европейски далекосъобщителни стандарти (ETS), които имат статута на Европейски стандарти (EN) и на Хармонизирани документи (HD). Те се въвеждат в страните - членки на Европейския съюз в съответствие с националното законодателство, но при всички случаи запазват доброволния си характер. С оглед реализирането на процедурата за взаимно признаване на одобрението на типа на далекосъобщителните крайни устройства, ETSI разработва техническата част (TBR) на Общите технически разпоредби (CTR), които комисията на Европейския съюз въвежда като задължителни. Хармонизиране в рамките на Европа се прави по отношение на далекосъобщителните мрежи, изграждани като общоевропейски (ISDN, GSM, TEDIS и т.н.), използваните номерационни планове, развитието на информационните технологии и др. Още по-сложен е процесът на съгласуване на регионалните стандарти (европейски, американски, японски и др.) в единни световни стандарти.

2.4. Хармонизиране развитието на националните далекосъобщения

Огромните различия, съществуващи сега между нивата на развитие на отделните национални далекосъобщителни инфраструктури, разнообразието и качеството на предоставяните далекосъобщителни услуги, представляват съществена пречка за желаното интегриране на мрежите. Този проблем, в цялата му тежест, сериозност и комплексност, е разработен в известния доклад "Липсващото звено", подготвен през 1984 г. в рамките на ITU (Международния съюз по далекосъобщения) от специална група експерти под ръководството на Майтланд. За съжаление препоръките, направени в този доклад, не можаха да бъдат практически реализирани в тяхната цялост. Напротив, разликата между степента на развитие на далекосъобщенията в развитите и развиващите се страни се задълбочи още повече. През 1994 г. ITU организира първата Световна конференция по развитието на далекосъобщенията, която разработи специален План за действие (План "Буенос Айрес"), съдържащ конкретна програма за подпомагане развитието на далекосъобщенията в изостаналите страни от финансова, технологична и кадрова гледна точка. Планът беше одобрен от висшия орган на ITU - Конференцията на пълномощниците, състояла се през есента на 1994 г. в Киото (Япония).

В рамките на Европейския съюз, в неговия сегашен състав, проблемът не стои толкова остро. Независимо от съществуващите различия, всички страни-членки имат добра телефонна плътност (между 35 и 70 главни телефонни поста на 100 жители), развита далекосъобщителна инфраструктура на базата на съвременни технологии и разнообразие от далекосъобщителни услуги с оглед задоволяване на потребностите на икономиката и населението.

Определено ниското ниво на развитие на далекосъобщенията в страните от Централна и Източна Европа е пречка в процеса на тяхното асоцииране към Европейския съюз. Различия има в няколко насоки. Преди всичко в източноевропейските страни инфраструктурата е много слабо развита. България е в малко по-добро положение спрямо останалите, тъй като има най-висока телефонна плътност (над 25 главни телефонни поста на 100 жители), но все пак е далеч от средното европейско ниво. На второ място използваната технология е много остаряла и принципно не съответства на съвременните европейски изисквания. В това отношение България е общо взето по-зле от другите, тъй като основната част на мрежата й е изградена с комутационна техника от първо поколение - електромеханична система, разработена през 1929 г. ("прословутата" А-29). На трето място предоставяните услуги допреди 2-3 години се ограничаваха в рамките само на основните услуги с гласова телефония. Едва напоследък започна въвеждането на съвременни услуги, като мобилна телефония, системи за персонално повикване, офис-услуги, някои информационни технологии и др.

2.5. Приватизация на основните национални далекосъобщителни оператори

От една страна, огромните средства, необходими за развитие на далекосъобщенията, налагат да се привличат нови свежи инвестиции, предимно в лицето на частния капитал. От друга страна, далекосъобщенията са по принцип печеливш бизнес, което кара частният капитал да се насочи към тях. Съвпадението на интересите води до все по-засилваща се приватизация в областта на далекосъобщенията.

Обикновено навлизането на частния капитал става в области, които са нови и не са основни в далекосъобщенията - мобилната телефония, радио-системите за персонално повикване, услугите с добавена стойност и др. Постепенно с либерализирането на далекосъобщенията се стигна и до възможността (а в повечето случаи това се третира като необходимост) за пълно или частично приватизиране и на основните национални далекосъобщителни оператори. В някои страни те по начало са се развивали като частни компании (напр. в САЩ), но в общия случай те са били изцяло държавни. Сега в почти всички държави в Европа този процес е започнал, като съвсем единични са примерите (Австрия, Португалия), в които все още няма и планове за това. Състоянието на приватизацията на основните далекосъобщителни оператори в края на 1994 г. е показано на Таблица 3. Вижда се, че дори и такива "консервативни" в областта на далекосъобщенията страни като Германия и Франция вече подготвят първите си стъпки в тази насока.

3. ОТРАЖЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА В АКТОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Регламентирането на далекосъобщенията в Европейския съюз отразява общите световни тенденции в тяхното развитие, изразени като принципи и в редица актове на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) и на регионални съюзи в областта на съобщенията, например Европейската конференция на пощите и далекосъобщенията (CEPT), в който България членува.

Политиката на ЕС относно далекосъобщенията от 1984 г. досега и в бъдеще може да бъде разделена в 4 фази:

Фаза 1 (1984 г. - 1986 г.) - начална координация в областта на:

• цифрови мрежи с интегрирани услуги (ISDN);
• цифрови мобилни комуникации (инициативата GSM);
• въвеждане на широколентови комуникации (програмата RACE);
• европейски отворени стандарти;
• съдействие при модернизацията на услугите и мрежите в по-малко развити и периферни райони (програмата STAR);
• първи стъпки за общи становища при международни дискусии.

Фаза 2 (1987 г. - 1990 г.)

Публикуване на “Зелената книга” и разширяване на политиката с регулаторни въпроси. Действията по RACE, STAR и GSM се засилват. Със създаването на Европейския далекосъобщителен стандартизационен институт (ETSI) през месец април 1988 г. започва основна реформа в европейското стандартизиране. Приемане на директивите за взаимно признаване на одобряването на типа, директивата за услугите и рамковата ONP директива, които допълват главните мерки за отваряне на пазара, предложени в “Зелената книга”.

Фаза 3 (1991 г. - 1995 г.)

Основен преглед на далекосъобщителните услуги, проведен в края на 1992 г. и началото на 1993 г. Работа по прилагане на мерките, произтекли от решенията по политиката, взети в по-раншните фази.

Фаза 4 (1996 г. - 2000 г.)

Общите насоки на законодателната програма на фаза 4 са определени в резултат на прегледа. Тя е насочена към създаване на рамки за бъдещо регулиране на обществената далекосъобщителна инфраструктура.

От особено значение е публикуването на Зелената книга относно развитието на Общ пазар за далекосъобщителни услуги и устройства (COM/87/290 final) от 30.06.1987 г., която формулира изключително важни общи постановки на политиката на развитие на далекосъобщенията, като:

• разделяне на регулаторните от стопанските (операторни) дейности ;
• признаване на изключителните права на (държавните) далекосъобщителни оператори върху инфраструктурата ;
• продължаване на изключителните права върху основните услуги;
• либерализиране на пазара за крайни устройства ;
• въвеждане на конкуренция при нерезервираните услуги ;
• хармонизиране и стандартизиране на пан-европейските мрежи и услуги ;
• осигуряване на свободен (открит) достъп до мрежите (ONP);
• пълно прилагане на правилата за конкуренция към далекосъобщителните оператори ;
• прилагане на правилата за конкуренция към доминиращите доставчици на услуги ;
• прилагане на обща търговска политика (по линия на GATT).

Тези постановки са развити по-нататък в десетки Директиви, Решения, Препоръки и Резолюции на Съвета и Решения и Съобщения на Комисията.

По-специално могат да се отбележат:

• Директива на Съвета (91/263/EEC) от 29.04.1991 г. относно сближаването на законодателствата на страните-членки по отношение на далекосъобщителните крайни устройства, включително взаимното признаване на тяхното съответствие;

• Директива на Комисията (90/388/EEC) от 28.06.1990 г. относно конкуренцията на пазарите за далекосъобщителни услуги;

• Директива на Съвета (90/387/EEC) от 28.06.1990 г. относно установяването на вътрешен пазар за далекосъобщителни услуги чрез прилагането на осигуряване на свободен достъп до мрежата (ONP), наречена “Рамкова ONP Директива”;

• Директива на Съвета (92/44/EEC) от 05.06.1992 г. относно прилагането на ONP за наети линии;

• Препоръка на Съвета (92/382/EEC) от 05.06.1992 г. относно хармонизираното осигуряване на минимален комплект от услуги по пренасяне на данни с пакетна комутация (PSDS) в съответствие с принципите на ONP;

• Директива на Съвета и Европейския парламент (проект) за приложение на ONP в гласовата телефония;

• Резолюция на Съвета (89/С 117/01) от 27.04.1989 г. относно стандартизацията в областта на информационната технология и далекосъобщенията;

• Директива на Съвета (92/38/EEC) от 11.05.1992 г. относно приемането на стандарти за спътниково разпръскване на телевизионни сигнали;

• Резолюция на Съвета (92/С 158/01) от 05.06.1992 г. относно развитието на цифрова мрежа с интегрирани услуги (ISDN) в Общността като общоевропейска далекосъобщителна инфраструктура за 1993 г. и след това;

• Резолюция на Съвета (90/С 166/02) от 28.06.1990 г. относно засилване на общоевропейското сътрудничество за радиочестотите, особено по отношение на услугите с паневропейски обхват;

• Директива на Комисията (94/46/EEC) от 13.10.1994 г. за либерализиране на спътниковите съобщения.

“Бумът” на информационните технологии през последното десетилетие привлече вниманието не само на специалистите от далекосъобщенията. Европейската комисия в своята Бяла книга “Растеж, конкурентноспособност, трудова заетост - предизвикателствата и пътищата към 21-ия век” (COM/93/700 final) признава, че “цифровата революция” предизвиква структурни промени, съизмерими с “индустриалната революция” от миналия век, със съответния огромен икономически ефект.

“Докладът на Бангеман” на тема “Европа и глобалното информационно общество”, представляващ препоръки към Съвета (SOGT 94/35, 26.05.1994), утвърждава, че най-доброто обкръжение за развитие на новите информационни пазари е това, което е отворено за конкуренция. Либерализираният пазар на услуги и инфраструктури ще помогне да се разкрият източници, жизнено важни за огромните частни инвестиции, необходими за развитието на информационното общество. На тази база Комисията разработва своето Съобщение за Съвета и Европейския парламент “Пътят на Европа към информационното общество” и предлага нормативни и административни мерки, както и график за тяхното осъществяване:

• да се подготви Съобщение на Комисията относно либерализирането на далекосъобщителните услуги и Зелена книга в края на 1994 г.;
• предложения за общоевропейски регулаторен орган в областта на далекосъобщенията ще бъдат направени преди 1 януари 1996 г.;
• по отношение на стандартизацията, Комисията отбелязва организираната през месец октомври 1994 г. работна среща, резултатите от която ще й дадат възможност да излезе с предложения през 1995 г.;
• рамката за осигуряване на достъпна мрежа (ONP) ще бъде осъвременена, като се настоява пред Съвета и Парламента за приемане на мерки относно TEN-SDN (Trans European Network - ISDN) и IDA (мрежи за обмен на информация между администрациите);
• редица конкретни действия се предлагат по отношение електронната защита, правната защите и сигурността;

Комисията приема да бъдат създадени предложените от доклада на Бангеман Европейски комитет за широколентови мрежи (European Broadband Steering Committee) и Европейски форум за базови услуги (European Forum for Basic Services). В допълнение тя предлага създаването на група, която да разгледа предимствата и условията за съвместно използуване, както и евентуалното сливане, на протоколите INTERNET и OSI.

Известно е, че с Резолюция на Съвета датата 1.01.1998 г. е приета като срок за либерализиране на обществените услуги за гласова телефония. Съгласно Зелената книга относно либерализацията на далекосъобщителната инфраструктура и мрежите за кабелна телевизия - Част I (COM/94/440 final) операторите, предоставящи открити за конкуренция далекосъобщителни услуги, трябва да имат свободен достъп до инфраструктурата, необходима за предоставянето на услугите. По този начин от 1.01.1998 г. се предлага пълна либерализация и на инфраструктурата, вкл. чрез лицензиране на нови оператори за изграждане на инфраструктура.

Това е възлов момент, който трябва да бъде преценен у нас много внимателно. Някои страни членки на Европейския съюз с по-слабо развити мрежи, като Португалия, Гърция и Испания, са поискали отсрочка за въвеждането на това изискване към тях.

4. СЪСТОЯНИЕ НА РЕФОРМАТА В ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА У НАС

Реформата в съобщенията в България практически започна през 1991 г., следва общите тенденции на реформите в напредналите страни и се развива в три основни взаимосвързани насоки : структурна, нормативна и технологична.

4.1. Структурна реформа

Структурните изменения доведоха до отделяне на държавните и регулаторните от стопанските функции. На Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД) с Постановление No. 114 на Министерски съвет от 19.06.1991 г., изменено с ПМС No. 70 от 30.04.1992 г., бе възложена ролята на разработчик и изпълнител на цялостната политика по развитие на съобщенията от гледна точка преминаването им към условията на пазарна икономика, т.е. той сега съчетава функциите на разработчик на държавната политика и на регулаторен орган. Стопанските функции по непосредственото изграждане и експлоатация на националните пощенска и далекосъобщителна мрежи бяха възложени на държавните фирми Български пощи - ЕООД (БП-ЕООД) и Българска телекомуникационна компания - ЕАД (БТК-ЕАД) като основни национални оператори в своите области на действие.

За изтеклите години (към 1.06.1995 г.) КПД е издал лицензии на основния оператор БТК- ЕАД, на два национални и девет местни оператори на системи за персонално повикване, на два оператора за изграждане на национални мобилни телефонни системи, на един оператор за изграждане на национална мрежа за пренасяне на данни, на 74 оператори на кабелни разпределителни системи (кабелна телевизия), на 47 местни радио и 12 местни телевизионни станции и др. С това е поставено началото на премахването на държавния монопол, който съществуваше в този сектор.

Българската телекомуникационна компания - ЕАД (БТК-ЕАД) е образувана с разпореждане No. 124/11.12.1992 г. на Министерски съвет. БТК-ЕАД е еднолично търговско акционерно дружество с едностепенна структура на управление.

Съгласно Устава на БТК-ЕАД дружеството се управлява от Съвет на директорите. В края на м.април 1994 г. Уставът на БТК-ЕАД е изменен в съответствие с изискванията на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС No.7 от 25.01.94 г.

В структурата на БТК-ЕАД влизат 42 поделения , в т.ч. 27 териториални поделения "Далекосъобщения" (ТПД), Софийски телефонни и телеграфни станции (СТТС), Национално управление "Радио и телевизионни станции", Линейно-кабелно стопанство, Научно-изследователския институт по съобщенията (НИИС), Института за информационни комуникационни и автоматизирани системи (ИКАС), Търговска централа "Булгартел", ПП"Телекомплект" - с. Борима, Учебен център и др.

БТК-ЕАД е националният обществен далекосъобщителен оператор на националната далекосъобщителна мрежа в нашата страна. Нейните права и задължения са определени с лиценз Д 01-01, 1.11.1993 г. БТК-ЕАД притежава изключителните права да предоставя достъп до местните, междуградските и международните базови далекосъобщителни услуги (елефон, телеграф)по фиксираната мрежа, както и права да предоставя и други услуги, посочени в издадената му ицензия. Изключителните права на националния далекосъобщителен оператор за основните услуги ще бъдат преразгледани след около четири години.

Решението да се определи национален далекосъобщителен оператор и да му бъдат дадени изключителни права върху основните услуги за определен период от време, е наложено от няколко фактора, които действуват в преходния период. Най-важните от тях са: необходимостта да се запази целостта на мрежата; усъвършенствуването на фиксираната мрежа и изграждането на насложена цифрова мрежа (DON) изпълнението на изискванията на Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, залегнали в гаранционните споразумения за изплащане на отпуснатите тзаеми, за които държавата е гарант; осигуряване предоставянето на универсални услуги; предоставянето на услугите, необходими за изпълнението на държавно-правителствени функции, т.е. държавната администрация, отбраната, националната сигурност, културния и социалния сектори и общественото здравеопазване; изграждане на насложената бизнес-мрежа (ОВN) с цел ускоряване на достъпа до съвременни телекомуникационни услуги за местни и чуждестранни бизнес-абонати.

Изключителните права, дадени на БТК-ЕАД, създават условия за деформиране на отношенията оператор-потребител. За да се избегне това, в КПД са разработени мерки и процедури както за контрол на качеството и цените на услугите, предлагани от националния оператор, така и за създаване на добри взаимоотношения между поделенията на оператора и местните общински власти и за защита правата на потребителите.

Стратегията на БТК-ЕАД, съобразена с новите икономически условия, е насочена предимно към обслужването на бизнес-абонатите, както с висококачествени традиционни далекосъобщителни услуги . телефон, факс и телекс, така и с нови, като напр. включване в изградената насложена бизнес-мрежа, ползуване на факс-системи с автоматично търсене на кореспондента и др. С тази си ориентация БТК.ЕАД се стреми да извърши преход от екстензивно развитие на мрежата, характерно с ниска доходност, към пазарно-ориентирана стратегия, насочена към осигуряване на инвестиции от наши и чужди източници.

4.2. Нормативно-правна реформа

Има значително изоставане в нормативно-правната реформа. В момента все още действуващ е Законът за съобщенията, приет през 1975 г. С постановките си за пълен държавен монопол върху националната съобщителна мрежа и услугите и съсредоточаването на управленските и стопански функции в един субект, този закон не отговаря на изискванията на новата икономическа среда. Това е наложило разработването на нов закон за далекосъобщенията в България. Проектът е подготвен и внесен през 1992 г. в Народното събрание, но не е разгледан. За да не се задържа развитието на процесите на обновление, които са обективно наложителни, Комитетът по пощи и далекосъобщения започва тяхното осъществяване на база предоставените му правомощия с ПМС No. 114/92 г. Натрупаната практика през изтеклия период от три години, контактите с европейските консултантски фирми по линия на PHARE и проучването на законодателството на развитите страни са показали редица несъвършенства и пропуски в първоначалния проект. Това е наложило същественото му преработване. Разработен е нов проектозакон, съобразен с изискванията на настоящия етап - икономически, технически и състояние на системата, така и с тенденциите на развитие на далекосъобщенията у нас.

Проектът за Закон за далекосъобщенията осигурява нормативната база за демонополизация на съобщенията. Предвидено е въвеждане на различни режими за изпълнение на далекосъобщения, а именно: с лицензии, регистрации или напълно свободно. Редът и условията за издаване на лицензии и регистрации ще се определя от КПД.

Паралелно с либерализирането, отчитайки специфичните условия на прехода у нас в настоящия момент, се запазва частичен монопол върху фиксираните национални телефонна и телеграфна мрежи, които са предоставени на основния обществен далекосъобщителен оператор - БТК-ЕАД. Тази възможност е предвидена в Чл.18 ал.4 от Конституцията на РБългария, съгласно която със закон може да се установи монопол върху националната далекосъобщителна мрежа.

Временните изключителни права се дават с лицензия на основния оператор, в която са включени и задължителни изисквания за изпълнение на задачи, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната и осъществяването на далекосъобщения при неизгодни икономически условия, свързани със социалните функции на дейността и максимално възможното осигуряване на обществото с далекосъобщителни услуги. Цените на услугите, които основният оператор ще предоставя чрез монополните мрежи, ще се наблюдават, като се предвижда те да се приемат от Министерски съвет или от оправомощен от него държавен орган, съгласувано с Министерството на финансите.

Временният характер на установените монополни права е уреден като се регламентира правна възможност КПД да намалява и ограничава същите, предоставяйки изпълнението им и на други оператори.

Предвидените изключителни права не променят основната концепция на закона - либерализирането. С изключение на посочените всички останали мрежи и услуги подлежат на демонополизация и либерализиране. Чрез разработения механизъм за лицензиране се цели въвеждането на голям брой обществени далекосъобщителни оператори. Създаването на множество лицензирани оператори изисква сериозно държавно регулиране на тяхната дейност и взаимоотношения, което да гарантира единна далекосъобщителна мрежа при свободен пазар на услугите, високо качество, лоялна конкуренция и защита интересите на потребителите.

Държавното регулиране следва да се осъществява от КПД.

За осигуряване на публичност в работата на КПД е предвидено създаването на Консултативен съвет по политика в далекосъобщенията с представители на различни министерства, ведомства и институции като съвещателен орган към председателя на Комитета. Съветът ще изслушва информация по провежданата политика в тази област.

Законът регламентира условията и органите, които ще извършват специализиран контрол върху далекосъобщителните оператори. Ще се контролира точното изпълнение на лицензионните условия, както и изпълнението на далекосъобщения безлицензии или регистрация, когато такива са необходими. Нарушенията ще бъдат констатирани с актове, въз основа на които ще се издават наказателни постановления по реда на ЗАНН.

В проекто-закона в голяма степен са отразени основните препоръки и изисквания, залегнали в нормативните актове на Европейския съюз, като са отчетени и специфичните условия на страната.

До приемането на новия закон, поради несъответствието на действащия закон с новите условия, се е наложило създаването на редица подзаконови нормативни актове, чрез които да се отговори на потребността от нова нормативна база.

Лицензиите за мастно радио- и ТВ станции се издават от КПД съгласно Наредба No.1 (ДВ бр.22 от 1992 г.).

Издаването на лицензии за кабелни разпределителни системи се извършва при условия, определени с Наредба No.2 на КПД от 5.05.1993 г. (ДВ бр.43 от 1993 г.).

По отношение лицензирането на други далекосъобщителни дейности КПД работи при определен ред съгласно Наредба No.10 от 3.05.1994 г. (ДВ бр.48 от 1994 г.). Преди публикуването на тази наредба КПД е издал три лицензии в съответствие с решения на МС: на РТК за оператор на аналогова клетъчна радиотелефонна система, на Мобилтел за оператор на цифрова клетъчна радиотелефонна система и на Българска национална телевизия за оператор на земна спътникова станция в системата EUTELSАT.

Във връзка с функциите на КПД по техническо регулиране са издадени Наредба No.7 от 31.12.1993 г. (ДВ бр.5 от 1994 г.) и Наредба No.14 от 31.03.1994 г. (ДВ бр. 35 от 1994 г.) за одобряване на типа и свързване на далекосъобщителни крайни устройства.

4.3. Технологична реформа

За осъществяването на технологичната реформа в националната далекосъобщителна инфраструктура е разработена конкретна инвестиционна програма, изпълнявана от БТК-ЕАД. Програмата е изградена в три части:

• стабилизационна (краткосрочна), която има за задача временно решаване на критичните проблеми в съществуващата инфраструктура;

• основна (средносрочна), която обхваща развитието на съобщенията до 1997 г., и цели постигане на висококачествено обслужване на по-голяма част от потребителите на съобщителни услуги;

• перспективна (дългосрочна), която обхваща периода 1997-2006 година и с нея се продължават и разширяват дейностите от средносрочната програма, като се предвижда основните показатели на съобщителни услуги да се приближат до тези в развитите европейски страни.

4.3.1. Стабилизиране и частично разширяване на съществуващата мрежа

Целта е чрез подобряване на ремонтната дейност и модернизация на съществуващата материална база да се повиши до възможното ниво качеството на обслужването и да се разкрият 40 - 50 хил. нови телефонни поста, предимно за бизнес-абонати.

4.3.2. Реализация на част от първия етап на изграждане на националната цифрова далекосъобщителна мрежа (основната част на инвестиционната програма)

Проект "Цифрова насложена мрежа" /DON/ с общ капацитет 66 000 съединителни линии.

За този проект бе проведен открит международен търг. Финансира се в основната си част (60 %) чрез заеми, отпуснати от международните банкови институции, на обща стойност 150 млн. щ.долара.

В национален аспект проектът обхваща:

• монтаж на цифрови комутационни съоръжения в 11 от бившите 27 окръжни града - София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Хасково и Благоевград с максимален брой абонатни линии 106 000.;
• монтаж на изнесени съгласуващи комплекти и аналогово-цифрови преобразуватели към DON в останалите 16 града - Видин, Габрово, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Добрич, Търговище, Шумен, Ямбол и София- окръг;
• изграждане на национален оптически преносен тракт;
• изграждане на селищен оптически тракт в гр. София;
• доизграждане на селищните оптически преносни трактове в гр. Пловдив и гр. Варна;
• изграждане на национален център за сервизно обслужване на цифровата далекосъобщителна мрежа, включващ първоначално център за експлоатация и поддържане на цифровите централи и учебно-експериментален център.

В международен аспект проектът включва:

• нова цифрова международна телефонна централа в гр. София;

• земна станция за спътникови връзки от системата ИНТЕЛСАТ;

• интегриране на приложните системи на основата на общи бази данни, информационни интерфейсни стандарти, точно дефинирана персонална онговорност за създаването, коректността и движението на данните.

Развитие на информационните технологии

Информационните технологии са неотделима част от общата технология на управление и производство (експлоатация). В най-синтезиран вид основните цели на БТК-ЕАД за периода 1994 - 1996 г. в тази област са:

• създаване на компютърна мрежа, използуваща съществуващата мрежа за предаване на данни БУЛПАК като преносна среда, на основата на която да се изграждат информационни системи за обслужване на всички дейности на компанията на всички нива на управлението й;

• проектиране, разработване и внедряване на общовалидни за компанията приложни системи, в т.ч. като приоритет е създаването на мениджърска информационна система /МИС/;

4.3.3. Участие в международни проекти

БТК-ЕАД участвува в няколко международни проекта, между които и КАФОС, ТЕТ и Трансбалканската магистрала. Целта е подобряване на връзките на страната с Турция, Румъния и ОНД, с Централна и Западна Европа и Гърция, и с Албания, Македония и осигуряване на по-голям транзитен трафик. Разговорите със заинтересованите страни по реализация на тези проекти продължават.

Нови далекосъобщителни услуги и дейности

За да изпълни задълженията си по задоволяване потребностите на пазара от нови далекосъобщителни услуги, БТК-ЕАД се стреми да привлече външни частни капитали /включително чуждестранни/, като за тази цел създава смесени дружества. Този подход, при спазване на основното изискване за недопускане неблагоприятно отражение на новия вид услуга или услуги върху основната дейност на компанията, дава възможност за:

• разширяване на номенклатурата от далекосъобщителни услуги;
• целесъобразна комбинация от чужди инвестиции и рационално използуване на свободни мощности на компанията;
• използуване опита на водещи фирми в областта на организацията, технологията и управлението;
• запазване на определени позиции на БТК-ЕАД в съответната дейност.


Top of page

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ