Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Критериите за конвергенция от Маастрихт в контекста на бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, януари 1996 г.
 
4. Предложения за икономическата политика от гледна точка на критериите от Маастрихт

От досегашния анализ на съдържанието на документите, свързани с процеса на подготовка за присъединяване и с работата в Република България по този въпрос може да се направи заключението, че дейността по отделни сектори в различна степен е организирана и се осъществява конкретна подготовка. Ясно е обаче, че общата икономическа политика, свързана със стабилизацията на икономиката и структурната реформа, ще бъде от решаващо значение при оценката на степента на готовност на Република България за присъединяване.

4.1. Елементи на икономическата политика, имащи пряко

отношение към стратегията за присъединяване и

критериите за членство

- текущи и средносрочни цели за бюджетния дефицит;

- ограничаване на източниците на квази-бюджетни дефицити като потенциален фактор за нарастване на държавния дълг посредством повишаване на финансовата дисциплина в реалния сектор и банковата система;

- стимулиране използването на инструменти по вътрешния и външния дълг в процеса на приватизацията;

- ограничаване на практиката по замяна на дълговите инструменти с такива, натоварващи текущите плащания на бюджета (например замяната на ЗУНК-овете на Стопанска банка и Минералбанк доведе до намаляване през 1995 г. на вноските в бюджета на БНБ с около 8 млрд. лева и същевременно увеличи плащанията на лихви от бюджета с 11,2 млрд. лева);

- постепенно ограничаване на бюджетните субсидии в икономиката до развитието на инфраструктурата и регионалната политика.

4.2. Възможни източници за утвърждаване на положителна

тенденция към намаляване на съотношението между

държавния дълг и брутния вътрешен продукт на

Република България

Съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт е най-обобщеният показател за икономическата политика и степента на ефективност на стабилизационните мерки и на мерките за повишаване на финансовата дисциплина в банковия сектор и в реалната икономика.

След еднократните мерки за преодоляване на т.нар. "лоши кредити", използвани до 31 декември 1990 г., и регулирането на взаимоотношенията с банките от Лондонския клуб беше наложена тенденция към намаляване на държавния дълг като дял от брутния вътрешен продукт от 157 % през 1994 г. до около 120 %, през 1995 г. при очертаващи се разчети за известно увеличение през 1996 г. във връзка с очакваното нетно отрицателно външно финансиране поради плащанията по външния дълг. Разбира се, при по-големи приходи от касовата приватизация, плащанията по която до 50 % могат да бъдат с дългови инструменти, е възможно очакваното увеличение на съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт да бъде неутрализирано.

Възможните източници за утвърждаване на положителна тенденция към намаляване на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт са:

- осигуряване на приемането на бюджети с първичен излишък;

- цялостно стабилизиране на макроикономическите параметри - чрез взаимосвързани фискална политика, парична политика и политика на доходите и преминаване от плаващ валутен курс към постепенното му регулиране и включването му като "номинална котва" на антиинфлационната политика;

- ограничаване на ролята на лихвения диференциал като фактор за стабилност на валутния курс и валутните резерви и на цената, която плаща бюджетът за този диференциал (по-високият реален лихвен процент, поддържан през 1995 г. доведе до завишаване на плащанията от бюджета с около 2,5 млрд. лева). Съответно засилване на ролята на другите инструменти на макроикономическата политика;

- стабилизиране на банковата система и ограничаване намаляването на бюджетните приходи за сметка на мащаба на рефинансирането на търговските банки.

4.3. Дългосрочна стратегия за постигане на критериите

за присъединяване

Дългосрочната стратегия за достигане съответствие с критериите за присъединяване и в т.ч. занамаляване на държавния дълг следва да включва:

- ускоряване на структурната реформа - приватизация и по-ефективно управление на държавната собственост;

- премахване на бариерите от външен характер пред конкурентноспособността на българската икономика - присъединяване към Световната търговска организация, адаптиране на Европейското споразумение за асоцииране към подготовката за присъединяване към Европейския съюз, на първо място чрез разширяване на достъпа до европейския пазар за български селскостопански стоки; създаване на зони за свободна търговия с централно- и източноевропейските страни, асоциирани към Европейския съюз; осигуряване прилагането на общата система от митнически преференции спрямо българския износ от всички други основни търговски партньори на Република България, прилагащи такива преференции;

- премахване на бариерите от вътрешен характер за конкурентноспособността на българските стоки - намаляване защитата при вноса на суровини и компоненти; постепенно премахване на експортните ограничения, забрани и такси;

- поощряване на притока на капитал чрез чуждестранни инвестиции;

- ефективно прилагане на нормите за развитие на конкуренцията на вътрешния пазар и ограничаване на монополната и на ограничителната делова практика.

Избирането на критерия съотношение между държавния дълг и брутния вътрешен продукт за оценка на ефективността на икономическата политика би дало възможност на различните етапи от развитието на икономическата реформа в България и прехода към стабилен икономически растеж да се намери един значим икономически показател, който да служи за оценка на текущата политика и да бъде основание за евентуални корекции.

Като цяло следва да се очаква, че с провеждането на Междуправителствената конференция през 1996 г. ще бъдат уточнени редица аспекти на подготовката за присъединяване. Във всички случаи обаче критериите от Маастрихт и икономическите условия, приети в Копенхаген, ще запазят своята актуалност и ще останат в центъра на изискванията за пълноправно членство.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ