Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Критериите за конвергенция от Маастрихт в контекста на бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, януари 1996 г.
 
1. Кратка история на проблема

Доколкото критериите от Маастрихт са свързани с определен етап от близо четиридесетгодишното развитие на европейската интеграция, а присъединяването би означавало приемането на всички достижения на общността, наричани вече на всички нейни езици с френския израз "acquis communautaire", би следвало да се отбележат накратко най-важните етапи в развитието на Европейския съюз:

1.1. Етапи в развитието на Европейския съюз.

1.1.1. Общ пазар, създаден на основата на Римския договор от 1957 г. На негова основа е изграден митнически съюз, като са премахнати всички мита и такси, имащи подобен ефект, между страните-членки, въведена е обща митническа тарифа и се провежда обща търговска политика към третите страни. Развита е обща селскостопанска политика, обща политика в редица чувствителни сектори, на първо място в областта на въглищата и стоманата.

1.1.2. Единен вътрешен пазар, създаван поетапно до 31 декември 1992 г. на основата на Единния Европейски акт от 1986 г. Чрез него освен свободното движение на стоки се установява свободно движение на работна сила, капитали и услуги; премахват се остатъчните нетарифни ограничения във взаимната търговия и граничния контрол; хармонизира се данъкът върху добавената стойност; създават се общопризнати стандарти и сертификационни процедури; приема се открита за всички страни-членки процедура на държавните доставки; въвежда се строг контрол за прилагането на политиката по конкуренцията, този контрол общваха и държавните помощи.

1.1.3. Икономически и валутен съюз - на основа на договора от Маастрихт, чието създаване се предвижда поетапно да бъде осъществено до 1999 г., като крайната цел е въвеждането и на единна валута.

1.2. Етапи на разширяването на Европейския съюз.

Паралелно с процеса на задълбочаване на интеграцията протича и разширяване на Европейските общности, което налага усъвършенстване и развитие на институциите и на процеса на вземане на решения:

1.2.1. В етапа на изграждането на общия пазар, продължил до 1968 г., общността се ограничава в рамките на първоначалните 6 страни-членки: Белгия, ФРГермания, Италия, Люксембург, Холандия и Франция.

1.2.2. Разширяване на северозапад през 70-те години.

През 1972 г. се подписват договорите за присъединяване с Великобритания, Дания и Ирландия, дотогавашни членове на Европейската асоциация за свободна търговия. Останалите страни-членки на ЕАСТ впоследствие, през 1973 г., сключват споразумения за свободна търговия с ЕИО.

1.2.3. Разширяване на юг през 80-те години.

Присъединяване на Гърция през 1981 г., на Испания и Португалия през 1987 г. Присъединяването се осъществява след развитие на свободна ваимна търговия с промишлени стоки на основа на споразумение за асоцииране - с Гърция, подписано през 1961 г.; с Испания, подписано през 1970 г.; с Португалия - на основа на споразумението за свободна търговия от 1973 г. като член на ЕАСТ. Преговорите на трите страни се водят в течение на 6 години (за Гърция) и 10 години (за другите две страни) след подаване на молбите им за присъединяване. И трите споразумения съдържат преходни периоди, като преходният период за приемане на всички мерки, свързани с единния вътрешен пазар за Испания и Португалия достига до 15 години.

Паралелно с изграждането на единния вътрешен пазар в Европейските общности се създава Европейското икономическо пространство, включващо страните от ЕАСТ, което има за цел хармоничното развитие на интеграцията и изграждане на обща система за контрол в областта на стандартите, техническите процедури, защитата на потребителите и други елементи на единния пазар.

1.2.4. Разширяване на север и изток през 90-те години.

Присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия, осъществяващо се на основата на Договора от Маастрихт, протича бързо и сравнително гладко, като трите страни са пълноправни членки от 1 януари 1995 г. В този случай подготовката се осъществява преди започването на формалните преговори на основа на взаимната свободна търговия и, както бе отбелязано по-горе, на развитието на паралелни норми и процедури, свързани с изграждането на вътрешен пазар.

1.3. Отношения със страните от Централна и

Източна Европа.

Първият етап на изграждането на договорно-правна база на тези отношения започва едва в средата на 80-те години, след споразумението за взаимно признаване между ЕИО и СИВ, като чрез споразуменията за търговия, търговско и икономическо сътрудничество (България подписа такова споразумение на 8 май 1990 г.) се предвиждаше начало на либерализация на търговията и на първо място поетапно премахване на количествените ограничения за износа на централно- и източноевропейските страни в ЕИО.

Промените в Източна Европа доведоха до динамично развитие на сътрудничеството. Чрез програмата ФАР ЕИО оказа безвъзмездно техническо съдействие за осъществяване на прехода към пазарна икономика и изграждането на демократични и правови държави в страните от Източна и Централна Европа. Ускори се прилагането на схемите за либерализация на търговията по търговските споразумения; страните бяха включени в Общата система на митнически преференции, прилагана дотогава само по отношение на развиващите се страни-членки на Група 77; започнаха преговори и бяха подписани споразумения за асоцииране, наречени Европейски споразумения, не само като израз на политическа воля за по-мащабно сътрудничество, но и поради съдържанието им, надхвърлящо дотогава подписаните от ЕИО споразумения от такъв тип. В тях бе подчертана крайната цел за присъединяване към общността и ролята на асоциирането в подготовката за членство. Споразумението с Република България бе подписано на 8 март 1993 г. и влезе в сила на 1 февруари 1995 г.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ