Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Сближаване на законодателствата на България и ЕС в периода преди встъпването в Съюза и хармонизация на стандартите и санитарно-хигиенните норми
 

Законови и подзаконови актове, регулиращи селското стопанство в България. Законодателство в ЕС на равнище съюз и по страни според принципа на “субсидиарността”.

Оценка на степента на хармонизация на стандартите и сертификационната практика.

Стандартизацията и сертификацията са основните моменти за осигуряване на качеството на продуктите на земеделието и хранителната промишленост. Както вече беше отбелязано, разликата в качеството на продуктите е една от основните бариери за българския износ в ЕС. При евентуалното ни присъединяване към Съюза подобен разрив би се оказал пагубен за конкурентоспособността на българския аграрен сектор, особено на хранителната промишленост, която не се ползвоа със силна защита в ЕС.

Съгласно възприетата в ГАТТ терминология, Технически пречки за търговията.

В тази връзка следва да бъдат създадени национални сиситеми за акредитация и сертификация на осоновата на европейските стандарти от сериите EN 45000 и EN 29000 и глобалния подход на ЕС за оценка на съответствието.

На действащата нормативна уредба в областта на стандандартизацията са присъщи недостатъци, които я правят несъвместима с ролята й в условията на пазарно стопанство и със законодателството на ЕС.

Извършените досега анализи на действието на Закона зда стандартизацията и правилнитка за неговото прилагане показват изоставане на тези нормативни актове от съществуващата практика в европейските страни и доказват необходимостта от тяхната отмяна.

Това трябва да бъде съпроводено с адекватни законодателни решения за нормативно уреждане на стандартизацията едновременно и в съгласие с разпоредбите, свързани със задълженията на роганите на властта по осигуряване защитата на живота и здравето на хората, животните и растенията и на околната среда.

Досега част от тази защита, заедно с организацията на дейнстта по стандартизация, се уреждаше със Закноа за стандартизацията и правилника за неговото прилагане. Този подход беше предопределен от задължителността на българските стандарти.

Необходимостта от нов статут на стандартите и ново отношение към тях от страна на изпълнителната власдт налагат стандартизацията да се обвърже по-тясно и по нов начин с регламентирането на задължителни технически правила и норми. Спецификата на тази материя изисква това да стане в отделен закон.

От друга страна, на специфично регламентиране подлежат въпросите, свързани с оценката и контрола на продукти и услуги с определените за тях изисквания.

Съществуващите в сегашното законодателство общи и специални разпоредби по тези въпроси са разхвърляни в различни нормативни актове, а по някои от тях има съществени празноти. Това прави необходимо уреждането с отделен закон на отношенията при такива дейности като изискванията, акредитацията, сертификацията, разрешаването на предзлагане и пускане на пазара на стоки и услуги, наблюдението на пазара, упълномощаването на органи, които да участват в този процес, регистрацията и други.

Необходимостта от хармонизиране на нашето законодателство с това ЕС прави наложително създаването у нтас на правни предпоставки, за да може такива дейности като стандартизация, акредитация и сертификация да се организират и провеждат на асоциативна основа.

Регламентирането на новата роля на стандартизацията еизисква нов единен подход, който да се приложи и при разработване на техническите правила (като подзаконови нормативни актове) на органите на изпълнителна власт. Това налага в отделен нормативен акт да се отразят общите принципи при създаване и прилагане на технически правила и стандарти, т. е. да се разработи закно за техническите правила и стандарти.

С оглед постигането на хармонизация със законодателството на ЕС е необходимо да се въведат:

Директива 85/374 на ЕС за отговорността на доставчика за щети от негова дефектна продукция;

Директива 92/59 на ЕС за общата безопасност на продукта.

Трябва да се имат пред вид разпоредбите на :

Директива 83/189 за процедурата на получаване на информация в областта на техническите стандарти и нормативни актове

Резолюция 85/C 136/01 за новия подход на ЕС при техническото съгласуване и стандратите

Резолюция 93/465 на ЕС за модулите, прилагани в различните фази на процедурите за оценка на съответствието и за правилата за поставяне и използване на маркировката "СЕ".

Начините и механизмите за въвеждане на директивите са част от материята, която ще бъде уредена в предложения проект за закон за техническите правила и стадарти.

Наложително е, до премането на специален закон, въпросът за въвеждане на Европейските директиви да се уреди с ПМС, с цел органите на изпълнителната власт да започнат интензивна работа в тази насока.

За разработване и хармонизация на стандартите, съгласно Наредба No 2/1991 г. на Комитета по стандартизация и метрология (КСМ) бяха изградени технически комитети по стандартизация, съставени от тесни специалисти в съответната област, които предстваляват работните органи на КСМ.

В областта на селското стопанство е изграден ТК-46 "Земеделие", а в хранително-вкусовата промишленост ТК-32 "Хранително-вкусова промишленост".

Приоритетие в стандартизационната политика в земеделието и хранително-вкусовата промишленост в краткосрочен план са свързани с

 

За двата подкомитета има разработени конкретни програми за хармонизирането на стандартите през 1995 г. В областта на селското стопанство хармонизирането на стандартите започна през 1992 г. До този момент са хармонизирани следните стандарти:

БДС-ИСО 950 "Зърнено-житни. Вземане на проби"

БДС-ИСО 712 "Зърнено-житни. Опредзеляне съдържанието на влага"

БДС-ИСО 3093 "Зърно. Определяне числото на падане"

БДС-ИСО 5529 "Пшеница обикновена. Определяне на седиментационното число - метод на Зелени"

БДС-ИСО "Зеленчуци. Номенклатеура. Първи списък"

БДС-ИСО "Зеленчуци. Номенклатеура. Втори списък"

БДС-ИСО "Плодове. Номенклатеура. Първи списък"

БДС-ИСО "Плодове. Номенклатеура. Втори списък"

БДС-ИСО "Плодове и зеленчуци. Вземане на проби"

БДС-ИСО "Терминология на живи животни за клане - говеда"

БДС-ИСО "Терминология на живи животни за клане - овце"

БДС-ИСО "Терминология на живи животни за клане - свине"

 

В плана за 1995 година са приети за хармонизация следните проекти БДС-ИСО или със стандарта на ЕС:

мляко краве сурово изкупувано

мляко козе сурово изкупувано

Директива на Съвета от 5 август 1985 г. за здравословното състояние на животните - аспекти засягащи участващите в Общността производители на млека (85/397/ЕЕС)

Овце и кози изкупувани за клане и реализация

Едър рогат добитък за клане

Фуражи комбинирани за патици

Вълна овча стригана. Термини и определения

Фуражи комбинирани за гъски

Свине предназначени за клане

БДС-ИСО

1-82 Плодове и зеленчуци

2-89 Морфологична и структурна терминология

Триезичен речник

БДС-ИСО Анализ на съществуващите стандарти за плодове и зеленчуци - сборник

ООН - Комисия за бързоразвалящи се продукти:

БДС-ИСО 5526 Зърнено-житни, бобови и други видове продоволствено зърно. Номенклатура.

БДС-ИСО Зърнени и бобови. Вземане на проби.

БДС-ИСО Култули зърнени и бобови. Метод за отделяне на масата на 1000 зърна

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Номенклатура"

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Вземане на проба"

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Редукция на лабораторна проба до проба на изпитване"

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне съдържанието на влага и летливи вещества"

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне съдържанието на примеси"

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне на хексанов екстракт (масленост)"

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Определяне киселинността на маслото"

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Слънчогледово семе, предназначено за добиване на масло.Спецификация."

БДС-ИСО "Маслодайни семена. Соя. Спецификация."

 

При продуктите на хранително-вкусовата промишленост през 1994 г. са приети следните международни стандарти:

 

БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински. Метод за определяне на кисерлинното число и киселинността."

БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински. Метод за определяне на перокисното число"

БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински. Вземане на проби"

 

Предстои съгласуването и окончателното приемане през 1995 г. на следните стандарти:

БДС-ИСО "Подправки и добавки. Вземане на проби"

БДС-ИСО "Подправки и добавки. Номенклатура - първи списък."

БДС-ИСО "Подправки и добавки. Определяне съдържанието на примеси"

БДС-ИСО "Подправки и добавки. Определяне на пепел, неразтворима във вода"

БДС-ИСО "Подправки и добавки. Определяне на пепел, неразтворима в киселина"

БДС-ИСО "Зърнено-бобови култури. Вземане на проби от млевни продукти"

БДС-ИСО "Съхранение на зърнени и бобови. Част 1. Общи правила за съхранение на зърнени."

БДС-ИСО "Съхранение на зърнени и бобови. Част 2. Основни изисвания"

БДС-ИСО "Ръжено и пшенично брашно. Общо ръководство за разработване на метод за изпитване на хлебопекарски изделия"

БДС-ИСО "Продукти плодовозеленчукови. Метод за определяне на етиловия алкохол."

БДС-ИСО "Мазнини и масла растителни и животински. Метод за определяне съдържанието на неразтворимите примеси"

 

Основен проблем е набирането на средства. Техническите комитети работят на доброволни начала и разработките се финансират единствено от членски внос. Средствата, с които двата технически комитета разполагат към 1 януари 1995 г. са съответно 97 000 лева за ТК-46 "Земеделие" и 82 000 лева за ТК-32 "Хранително-вкусова промишленост". От липсата на средства произтича и липсата на оборудване. За да бъдат прилагани някои от методиките за изпитване на показателите е необходимо да бъде закупена специализирана апаратура на стойност над 7 млн. лева.

 

Оценка на степента на хармонизация на санитарните и фито-санитарните и ветеринарните норми

 

Фитосанитарните и ветеринарни норми на ЕС са основен проблем при износа на голяма част от селскостопанските ни продукти. За немалко стоки те прерастват в нетарифни ограничения и играят ролята на основен ограничителен фактор при износа за ЕС. Спирайки достъпа до пазара на съюза, ограничителните фитосанитарни и ветеринарни мерки обезсмислят преференциите, заложени в Европейското споразумение, поради невъзможността те да бъдат използвани.

Трудностите при спазването на ветеринасрните и фитосанитарни стандарти на общността могат да спрат, например, износа за ЕС на патешки и гъши дроб, овче бяло саламурено сирене и др. Този проблем е особено актуален при износа на месо за ЕС и е свързан с ветеринарната практика на европейската администрация за ежегодно одобряване от експерти на Европейската Комисия на българските кланици за износ в общността по видове месо. През 1994г. например, експертите от Брюксел не одобриха нито една българска кланица за ЕРД и пилешко месо, което направи невъзможен българския износ на тези видове месо за ЕС, независимо от предоставените възможности за преференциален пазарен достъп. Подобно е положението и със свинското месо. Въпреки добрите ни конкурентни позиции и договорените преференциални условия за износ в общността, реализираният български износ на свинско месо в ЕС е нулев. Основната причина за тази аномалия е отново от ветеринарен характер. България се намира в рисков район, където ваксинирането на животните от рода на свинете против чума е абсолютно наложително. Ветеринарното законодателство на ЕС обаче, забранява вноса на месо от ваксинирани против чума животни. Поради тази причина, независомо от наличието на одобрени от ЕС кланици в Добрич, Враца, Шумен, Силистра и Свищов, българското свинско месо става непригодно за внос в ЕС, тъй като не отговаря на ветеринарните изисквания на съюза.

Съществуват и други подобни примери, които налагат извода, че хармонизирането на българските фитосанитарни и ветеринарни стандарти и цялостното законодателство в тази област с тези на ЕС е от жизнено значение за използване потенциала на преференциите по линия на Европейското споразумение и за безпрепятствения износ на български селскостопански стоки като цяло. Наложително е установяването на интензивно сътрудничество в тази област със страните от ЕС и насочване на средства за привеждане на нашето производство в съответствие със западноевропейските фитосанитарни и ветеринарни изисквания .

Фитосанитарните и ветеринарни норми на ЕС са основен проблем при износа на голяма част от селскостопанските ни продукти. За немалко стоки те прерастват в нетарифни ограничения и играят ролята на основен ограничителен фактор при износа за ЕС. Спирайки достъпа до пазара на съюза, ограничителните фитосанитарни и ветеринарни мерки обезсмислят преференциите, заложени в Европейското споразумение, поради невъзможността те да бъдат използвани.

Трудностите при спазването на ветеринасрните и фитосанитарни стандарти на общността могат да спрат, например, износа за ЕС на патешки и гъши дроб, овче бяло саламурено сирене и др. Този проблем е особено актуален при износа на месо за ЕС и е свързан с ветеринарната практика на европейската администрация за ежегодно одобряване от експерти на Европейската Комисия на българските кланици за износ в общността по видове месо. През 1994г. например, експертите от Брюксел не одобриха нито една българска кланица за ЕРД и пилешко месо, което направи невъзможен българския износ на тези видове месо за ЕС, независимо от предоставените възможности за преференциален пазарен достъп. Подобно е положението и със свинското месо. Въпреки добрите ни конкурентни позиции и договорените преференциални условия за износ в общността, реализираният български износ на свинско месо в ЕС е нулев. Основната причина за тази аномалия е отново от ветеринарен характер. България се намира в рисков район, където ваксинирането на животните от рода на свинете против чума е абсолютно наложително. Ветеринарното законодателство на ЕС обаче, забранява вноса на месо от ваксинирани против чума животни. Поради тази причина, независомо от наличието на одобрени от ЕС кланици в Добрич, Враца, Шумен, Силистра и Свищов, българското свинско месо става непригодно за внос в ЕС, тъй като не отговаря на ветеринарните изисквания на съюза.

Съществуват и други подобни примери, които налагат извода, че хармонизирането на българските фитосанитарни и ветеринарни стандарти и цялостното законодателство в тази област с тези на ЕС е от жизнено значение за използване потенциала на преференциите по линия на Европейското споразумение и за безпрепятствения износ на български селскостопански стоки като цяло. Наложително е установяването на интензивно сътрудничество в тази област със страните от ЕС и насочване на средства за привеждане на нашето производство в съответствие със западноевропейските фитосанитарни и ветеринарни изисквания .

Идентифициране на проблемите в тази област и набелязване на пътища за преодоляването им.

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ