Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Селското стопанство в преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз
 
  BACK

 





Селското стопанство като “проблемна област” при присъединяването на България към ЕС

Селското стопанство заема особено място в процеса на присъединяване на ЦИЕС към ЕС. Причина за това е не само фактът, че секторът се счита за “чувствителен” от гледна точка на интересите на местните производители, но и високият дял на разходите, които поддържането на общата селскостопанска политика заема в бюджета на ЕС - около две трети от целия бюджет. Чувствителността на сектора означава, че е силно защитен, всякаква външна конкуренция се възприема болезнено, а от там и склонността към търговски отстъпки е по-малка. Високият дял на разходите, от своя страна, е обусловен от принципите и съществуващите механизми на поддържане на цените и подкрепа на селскостопанските производители в ЕС. Имайки пред вид това, и тъй като едно от условията за пълно членство в ЕС е приемане и прилагане на цялото общо законодателство на общността (the acquis communautaire), присъединяването на ЦИЕС ще предизвика най-голямо увеличение на разходите от бюджета на ЕС в областта на селското стопанство.

Разбира се, във всяка една страна секторът “Селско стопанство и производство на хранителни стоки” има стратегическо значение за националната сигурност и социалната стабилност. При това, става дума конкретно за стоки, които, поради сходството на природно-климатичните, почвените и някои други фактори, са с преобладаващо значение за аграрното производство и търговия, както в западноевропейските страни, така и в България.

След Европейския съвет в Копенхаген различните директорати на Европейската комисия възложиха на независими експерти анализ на проблемите, свързани с този отрасъл при разширението на ЕС на изток. В резултат, бяха разработени шест доклада на експерти от ЕС с анализ на проблемите в тази област, пътищата за преодоляването им и идентифициране на проблемите валидни за България.

В таблица 1 са изредени потенциалните проблеми, идентифицирани в посочените доклади. На първо място разликата в степента на икономическо развитие между 15те страни на ЕС и сегашните кандидати за приемане е по-голяма, отколкото при всяко едно от предишните разширения. Съчетанието от нисък БНП на глава от населението и висок относителен дял на селското стопанство в централно и източноевропейските страни (ЦИЕС) прави почти сигурна прогнозата, че те ще бъдат “нетни получатели” спрямо селскостопанския бюджет на ЕС. Следователно, ако след приемането на ЦИЕС си остане в сила сегашния модел на високи субсидии, това ще означава и прекомерни бюджетни плащания.

Разликите в равнището на доходите са свързани с разлики в цените на производствените фактори. Селскостопанските цени в ЦИЕС са по-ниски от тези в ЕС, а капиталът и управленските умения са оскъдни. Разликите в стойността на производствените фактори в селското стопанство, съчетани с благоприятния климат и плодородните почви могат да осигурят на ЦИЕС някои сравнителни предимства в селскостопанската продукция с ниска степен на преработка.

Всички тези характеристики са валидни за България. Както може да се види от приложението, БНП на глава от населението е по-нисък от този в страните от Вишеградската четворка, докато нивото на инфлацията и безработицата е по-високо. Освен това селскостопанското производство намалява в продължение на три последователни години, докато в страните от Вишеградската четворка и в Румъния тази тенденция беше спряна през 1993 г. Заедно с това обаче България по-традиция е нетен износител на селскостопански продукти. Разликата в сегашните номинални цени на производител и номиналните заплати между България и ЕС предполага увеличаване на предлагането при евентуално приемане в ЕС, при положение, че е в сила сегашната ОСП. Освен това приемането на страната би добавило относително малък дял население, заето в селското стопанство, продукция и обработваема площ .

Възприемането на ОСП в настоящия й вид от ЦИЕС би означавало повишаване на настоящите цени с около 30 % и стабилизиране равнищата на цените. Тези два фактора биха предизвикали повишено предлагане. При настоящите ограничения на ценовата конкуренция ниската цена на производствените фактори биха дали предимство на производителите от ЦИЕС и допълнително биха повишили предлагането. Това би довело до по-високи бюджетни разходи по ОСП, по-голямо производство в международен мащаб и съответно до проблеми при спазването както на бюджетната политика, така и ограниченията, наложени от Уругвайския кръг, върху количествата субсидиран износ. В добавка към това, съществуват опасения сред западните фермери, че евтината селскостопанска продукция от изток ще залее европейските пазари, като изтласка местните производители и им отнеме както потребителите, така и бюджетните субсидии.

Асоциирането на България към ЕС като първа стъпка към пълно членство - място на селското стопанство в Европейското споразумение.

 

Европейското споразумение е легалната рамка, в която се извършва процесът на постепенно сближаване на България с ЕС в икономическата и законодателната област. В икономическата област споразумението следва да се развива в посока на взаимно разширяване на пазарния достъп за селско стопанските стоки, с цел селското стопанство да бъде включено в зоната за свободна търговия, предвидена за промишлените стоки, като едновременно с това бъде разработен механизъм, който осигурява по-добро използване на преференциите от страна на България.

Въпреки заложените цели, специално по отношение на аграрните стоки ЕС почти не прояви склонност да либерализира своята изключително рестриктивна търговска политика, докато България вече бе приела и продължава да прилага един доста либерален режим по отношение на вноса в условията на дълбока икономическа криза. Особено важно в тази насока е, че българската продукция, за разлика от тази в ЕС, е произведена в условията на изключително неблагоприятна икономическа среда: крайно неудачно досегашно провеждане на реформата в сектора, премахване на държавните субсидии, скъп кредит и т.н.

Още по-неблагоприятен за нашата страна е факт, че в процеса на подготовката на Споразумението, при определянето на размера на квотите, като основа е взет средногодишният стокообмен за трите години, предшествуващи преговорите за асоцииране, т.е. периода 1989-1991 г. Този период обаче съвсем не е най-представителният от гледна точка на традиционните производствени и експортни възможности на България в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Съгласно постигнатите първоначални договорености между нашата страна и ЕС по отношение на българските аграрни стоки, се предвиждаха редица търговски отстъпки, като намаляване на т.нар. изравнителни или компенсационни такси в рамките на квоти, съкращаване или пълно премахване на импортните мита без прилагане на количествени ограничения, понижаване на митата в рамките на годишни квоти. Ефектът от предоставените ни търговски преференции е свързан с влиянието на някои фактори от вътрешен и външен характер:

На първо място това са възможностите на аграрното производство и съответно експортния потенциал на България. Не е тайна, че поне до 1995 г. негативните тенденции в тази област се задълбочаваха. Поради това опасността да не съумеем да използуваме получените, макар и неголеми отстъпки, изглежда още по-голяма. Твърде негативна и дестабилизираща роля играят и резките, непоследователни и необосновани промени във външнотърговската политика и режим на нашата страна, за каквито в последните години могат да се намерят достатъчно примери. Друг проблем от вътрешно естество е и опасността от влошаване на качеството на продукцията поради появата на многобройни нови производители и търговци, необхванати от адекватна система на качествен контрол.

Общата аграрна политика на ЕС включва набор от защитни механизми, прилагани спрямо селскостопанските стоки от внос при неспазване на определена пазарна дисциплина или правила. В редица случаи този вид мерки дават възможност на ЕС на практика да преустанови доставките от трети страни, а това би означавало намаляване, ако не и пълно елиминиране на търговските преференции по линия на Споразумението. Така например, при несъобразяване на нашите износители с минималните или шлюзовите цени при внос на стоки като например свинско и птиче месо, някои видове плодове и др., може да се стигне до налагане на наказателни мерки, които са в състояние да блокират напълно вноса в ЕС от България за цял един сезон.

Нетарифните ограничения и твърде високите качествени стандарти в ЕС също налагат засилване на вътрешния контрол по отношение на качествените показатели на редица аграрни стоки.

От съществено значение за реализирането на икономически изгоди от предоставените търговски отстъпки е също така механизмът за разпределяне на преференциалните квоти, в който засега Комисията на ЕС има решаващата дума, запазвайки си правото за лицензиране на вносителите. Лицензирането води до намаляване на конкуренцията сред вносителите, а това засилва тяхната позиция спрямо износителите и съответно увеличава възможностите им да си присвоят голяма част от изгодите от използуването на преференциалните квоти. Изход от ситуацията е създаване на дъщерни компании на някои български фирми в страните-членки на ЕС, които могат да кандидатствуват за дялове от преференциалните квоти като вносители.

Не може да се пренебрегва и следното: данните от проведени сравнителни анализи показват, че като цяло абсолютната стойност на икономическата изгода за България от предоставените преференции е средно със 75 до 90% по-ниска от тази на страните от Вишеградската четворка. Направените вече немалки отстъпки на държавите от Централна Европа доведоха до предоставяне на по-ограничени преференции на България. Въпреки предоставените по-късно компенсации многократно по-големи са непреките последици, свързани със загубата на пазарни позиции на българските износители и стоки спрямо тези от страните от Вишеградската четворка. Компенсациите от закъснението на влизането в сила на ВС, както и Допълнителният протокол към ВС целяха да се въздейства положително за достъпа на български стоки в Общността. За аграрните стоки обаче се запазиха редица ограничения като допълнително облагане под формата на променливи компенсационни такси в зависимост от състава на продукта, съдържание на захар, сезонност и т.н. Облекченията са много по-малки в сравнение с тези, предоставени за внос от България в ЕС на промишлени стоки.

Очевидно при съществуващата в момента на водене на преговорите обстановка и при общо взето неблагоприятния за българското селско стопанство базисен период, едва ли би могло да се стигне до много по-добър вариант на Споразумението.

За жалост основните проблеми пред българския износ на аграрни продукти като цяло не са толкова в прилаганите квоти или мита при внос в ЕС или в техните изменения. Причината за проблемите е от вътрешноикономическо естество. Дълбоката криза, обхванала българското селско стопанство и предизвикала силен спад в производството, е главният фактор, който препятства навлизането на нашите хранително-вкусови стоки на пазарите в Западна Европа. В този смисъл все още най-важната задача пред българския износ е неговото възстановяване.

Данните сочат, че някои подотрасли на селското стопанство (особено с по-дълъг производствен цикъл) са на практика ликвидирани и ще е нужно време да се възстановят. Неизпълнението на преференциалните квоти за пресните плодове и зеленчуци например се дължи изключително на вътрешни фактори като забавяне процеса на реституция на земята, трудности при заготовката и окрупняване на партидите в условията на разпокъсването на собствеността върху земята, затрудненият транспорт поради югоембаргото. Потенциалните възможности за производство на плодове и зеленчуци са благоприятни, но те едва ли скоро ще могат да се реализират. Наред с това, по мнение на водещи български износители, условията в споразумението, отнасящи се до редица стоки (оранжерийни зеленчуци, замразени плодове, месо) определено играят рестриктивна роля.

Интересно е изследването на действието на Европейското споразумение на България в областта на селското стопанство на фона на ефекта от аналогичните споразумения в останалите ЦИЕС, намиращ изражение в размера на търговията им със селскостопански стоки със страните от ЕС.

Дял на ЕС в аграрния износ и внос на ЦИЕС в периода 1986-1994 г.

/в %, по статистически данни на съответните страни/

Страна

1986

1987

1988

1989

1990

1991

1992

1993

1994

Полша                  
Износ 51 51 55 61 63 65 55 58 51
Внос 30 25 32 41 52 65 58 57 49
Унгария                  
Износ               44 43
Внос               43 43
Чехия                  
Износ                  
Внос                  
Словакия                  
Износ                  
Внос                  
Румъния                  
Износ                  
Внос                  
България*                  
Износ                 20
Внос                 43

*Аграрен износ общо - 914960654 USD

В т.ч. за ЕС - 185201241 USD

Аграрен внос общо - 462248273 USD

В т.ч. от ЕС - 199899693 USD

 

Примерът на Полша показва, че делът на ЕС в аграрния износа на страната е с тенденция към непрекъснато нарастване през втората половина на 80-те и началото на 90-те години - от 51% на 65%. Впоследствие обаче /от 1992 г. насам/ се наблюдава обратния процес, в резултат на който делът на ЕС в полския аграрен износ спада на равнището си от 1986-1987 г. По-специфична е ситуацията при вноса. В периода 1986-1991 г., въпреки известни колебания, тенденцията също е към повишаване дела на ЕС, след което се наблюдава обрат, както е и при износа. Разликата обаче в случая е, че значението на ЕС като доставчик на аграрни произведения в Полша остава по-голямо през последните три години в сравнение с втората половина на 80-те години.

Делът на ЕС в унгарския аграрен износ и внос през последните две години е по-нисък, отколкото в този на Полша, но все пак е значителен и при това остава много стабилен - в рамките на 43-44%.

За разлика от Полша и Унгария, България реализира на пазара в ЕС едва 20% от своя аграрен износ през 1994 г., докато делът на ЕС в нашия аграрен внос е над два пъти по-висок - 43%. Това показва, че равнището на реално интегриране на България в ЕС в областта на селското стопанство е далеч по-ниско в сравнение с постигнатото от останалите ЦИЕС, при това, на фона на ограничения дял, който тези страни имат, в общия аграрен внос на ЕС. Наистина към края на 80-те и в началото на 90-те години той е с тенденция към повишение /от 4,04 на 5,59%/, но въпреки това остава незначителен, а след 1992 г. показва признаци на понижаване като през миналта година е под равнището дори от 1988 г. Въз основа на приведените данни може да се твърди, че ЦИЕС в качеството си на износители на аграрна продукция определено не са в състояние да застрашат сериозно равновесието на пазара в ЕС.

 

Аграрен внос на ЕС от ЦИЕС през периода 1988-1994 г.

/внос в хил.ЕКЮ; дял в % от общия аграрен внос на ЕС от трети страни/

Страна

1988

1989

1990

1991

1992

1993

1994**

Внос от Полша

672763

895498

1106651

1080300

951608

815617

265463

Дял

1,64

2,09

2,61

2,40

2,09

1,84

1,61

Внос от Унгария

615521

758258

713797

919637

830809

715333

219911

Дял

1,50

1,77

1,68

2,04

1,82

1,62

1,33

Внос от Чехия*

155801

218734

212966

247350

276828

223112

78941

Дял

0,38

0,51

0,50

0,55

0,61

0,50

0,48

Внос от Словакия          

38168

15498

Дял

         

0,09

0,09

Внос от Румъния

105782

102535

40761

76265

77981

81824

26575

Дял

0,26

0,24

0,10

0,17

0,17

0,18

0,16

Внос от България

108571

133385

151907

191749

184231

175447

49486

Дял

0,26

0,31

0,36

0,43

0,40

0,40

0,30

ОБЩО ВНОС ОТ ЦИЕС В Х.ЕКЮ

1658438

2108410

2226082

2515301

2321457

2049501

655874

ДЯЛ

4,04

4,92

5,25

5,59

5,09

4,63

3,97

*До 1992 г. Чехословакия

** Януари-април

Източник: EUROSTAT

 

 

От 6-те разглеждани страни най-висок дял в аграрния внос на ЕС има Полша, следвана непосредствено от Унгария, докато Чеословакия, България и Румъния имат значително по-скромно участие като доставчици на продоволствени стоки за ЕС. При почти всички страни се наблюдава тенденция към известно нарастване на относителния им дял в аграрния внос на ЕС към края на 80-те и началото на 90-те години, след което настъпва обрат. Изключение прави единствено Румъния, чийто дял през последните 4 години е общо взето стабилен /в рамките на 16-18%/, но все пак остава значително по-нисък от този в периода 1988-1989г.

Това показва, че сключените споразумения за асоцииране с ЕС не само не са довели до застрашително за Съюза разрастване на аграрния внос от Източна Европа, каквито опасения съществуваха в началото, а тъкмо обратното - налице е процес на намаляване значението на този регион като доставчик на селскостопански и хранително-вкусови стоки за ЕС. Следователно налага се изводът, че целите на Европейските споразумения, насочени към интензифициране на търговските отношения в областта на селското стопанство и ускореното интегриране на ЦИЕС в икономическите структури на ЕС остават все още неизпълнени.

 

Стокова структура на търговския стокообмен между България и ЕС

 

Стоковата структура на българския аграрен износ за ЕС през периода 1988-1994 г. се отличава с относително ограничен асортимент. 16 стокови групи формират 75-85% от него, а само 7 позиции - между една втора и две трети. Това са гроздовите вина, птичето месо, тютюна, билките, сиренето, живия дребен рогат добитък и слънчогледа. В тази група се открояват най-вече вината, чийто износ за ЕС непрекъснато нараства - от под 17 на близо 45 млн.ЕКЮ или със 165% в периода 1988-1993 г. Съответно се повишава и отонсителния дял на тази стокова група - от 14-15% в края на 80-те години на 20-25% през последните две години. Подобна е тенденцията и при птичето месо, чиито продажби на пазара в ЕС са увеличени близо 4 пъти в периода 1988-1993 г., а относителния им дял в общия ни износ, въпреки известни колебания, също е с тенденция към повишение. Износът на тютюн също се развива по възходяща линия, а относителният му дял остава доста висок и сравнително стабилен - в рамките на 8-11%. По-неблагоприятна е ситуацията при живия дребен рогат добитък, при който се наблюдава непрекъснато понижение на относителния дял през разглеждания период /от почти 9,5% на 4-5%/, въпреки лекото увеличение на износа през 1988-1991 г. Развитието на износа на сирене е сравнително стабилно в края на 80-те години, след което /през 1991-1993 г./ е достигнато по-високо равнище, но отонсителният дял на тази категория продукти общо взето не се променя съществено през анализирания период и остава в рамките на 4-6%.

По отношение на останалите по-важни стокови групи, фигуриращи в българската експортна листа за ЕС, заслужава внимание отбелязаното през последните 3-4 години повишаване на дела на компотите /от едва 0,6 на 3,7%/, благодарение на неколкократното нарастване на стойностния обем на техния износ. Подобна тенденция /най-вече в периода 1991-1993 г./ се наблюдава и при слънчогледа, чийто износ е увеличен около 4 пъти.

При някои стоки обаче е налице обратната тенденция - намаляване на износа и/или на относителния му дял спрямо периода от края на 80-те и началото на 90-те години. Такъв е случаят с пчелния мед, заешкото и жабешкото месо, преработените домати и някои др. С тенденция на непрекъснато понижение е делът на готовите храни за животни - от почти 11% на едва 0,08%. От 1992 г. насам се наблюдава не само относително, но и абсолютно съкращаване на този износ, който през миналата година почти е преустановен.

 

 

Стокова структура на аграрния износ на България за ЕС в периода

1988-1994 г.

/износ в хил.ЕКЮ/

Стокова група

1988

1989

1990

1991

1992

1993

1994*

2204 Гроздови вина

16783

18957

29139

37097

37168

44552

40065

Дял в %

15,46

14,21

19,18

19,35

20,18

25,39

21,63

0207 Птиче месо

5493

8380

13278

10138

14688

20585

22703

Дял в %

5,06

6,28

8,74

5,29

7,97

11,73

12,26

2401 Тютюн

12220

12658

14228

14482

16021

17017

17169

Дял в %

11,26

9,49

9,37

7,55

8,70

9,70

9,27

1211 Растения, семена и плодове, използувани в парфюмерията и медицината

4983

6671

6330

10953

8084

5515

10952

Дял в %

4,59

5,00

4,17

5,71

4,39

3,14

5,91

0406 Сирена и извара

6568

6529

6397

8899

7343

10559

10835

Дял в %

6,05

4,90

4,21

4,64

3,99

6,02

5,85

0104 Жив ДРД

10284

11740

11974

12814

11479

6553

9200

Дял в %

9,47

8,80

7,88

6,68

6,23

3,74

4,97

1206 Слънчоглед

3353

4410

4355

6840

10786

13119

8463

Дял в %

3,09

3,31

2,87

3,57

5,86

7,48

4,57

0811 Компоти

646

506

738

1599

2173

3713

6886

Дял в %

0,60

0,38

0,49

0,83

1,18

2,12

3,72

0204 Месо от ДРД

2491

5372

3543

3997

874

1820

4697

Дял в %

2,29

4,03

2,33

2,08

0,47

1,04

2,54

0713 Варива

1044

2963

1407

1912

5120

2037

2018

Дял в %

0,96

2,22

0,93

1,00

2,78

1,16

1,09

0712 Сушени зеленчуци

685

849

3261

6018

5377

1703

2006

Дял в %

0,51

0,78

2,15

3,14

2,92

0,97

1,08

0409 Пчелен мед

3206

2865

1173

735

1142

1379

1627

Дял в %

2,95

2,15

0,77

0,38

0,62

0,79

0,88

0208 Месо от зайци, жаби и др.

2255

2017

1197

1842

2325

1455

1313

Дял в %

2,08

1,51

0,79

0,96

1,26

0,83

0,71

2009 Плодови сокове

2047

2362

1383

3816

2654

3218

617

Дял в %

1,89

1,77

0,88

1,99

1,44

1,83

0,33

2002 Преработени домати

3913

6896

8900

6950

2983

1311

523

Дял в %

3,60

5,17

5,86

3,62

1,62

0,75

0,28

2309 Готови храни за животни

11779

10897

12280

13012

10218

7699

153

Дял в %

10,85

8,17

8,08

6,79

5,55

4,39

0,08

Други

20964

29117

32402

50659

45758

33195

45985

Дял в %

19,31

21,83

21,33

26,42

24,84

18,92

24,83

ОБЩО

108567

133381

151906

191743

184211

175447

185201

Дял в %

100,00

100,00

100,00

100,00

100,00

100,00

100,00

* По данни на НСИ, в хил.USD

Източник: EUROSTAT

 

 

 

 

Стокова структура на аграрния внос на България от ЕС в периода

1988-1994 г.

/внос в хил.ЕКЮ/

Стокова група

1988

1989

1990

1991

1992

1993

1994*

1701 Захар

3

0

10472

4705

12594

5670

26318

Дял в %

0,00

0,00

12,39

3,04

10,10

2,54

13,17

0803 Банани

0

0

10

199

20

5197

19012

Дял в %

0,00

0,00

0,01

0,13

0,02

2,32

9,51

0805 Цитрусови плодове

4254

4550

6785

4130

9280

9107

13124

Дял в %

3,88

3,82

8,03

2,68

7,45

4,07

6,57

0901 Кафе сурово и печено

649

182

1158

1810

836

4770

9816

Дял в %

0,59

0,15

1,37

1,17

0,67

2,13

4,91

0202 Месо от ЕРД

6013

14710

3499

25404

283

10941

8716

Дял в %

5,48

12,34

4,14

16,47

0,23

4,89

4,36

1703 Меласа

0

246

0

109

1

978

7972

Дял в %

0,00

0,21

0,00

0,07

0,00

0,44

3,99

2402 Цигари и пури

982

1571

1702

2459

21042

24937

6983

Дял в %

0,90

1,27

2,01

1,59

16,88

11,15

3,49

2106 Протеинови концентрати и други

2105

1318

1365

1492

4980

9686

6709

Дял в %

1,92

1,11

1,62

0,97

3,94

4,33

3,36

1103 Булгур, грис и др.

0

0

12

137

69

101

6496

Дял в %

0,00

0,00

0,01

0,09

0,06

0,05

3,25

2202 Минерална вода и безалкохолни напитки

119

38

183

848

1863

11047

5974

Дял в %

0,11

0,03

0,22

0,55

1,49

4,94

2,99

2207 Етилов алкохол

10

6

14

63

106

1774

5718

Дял в %

0,09

0,00

0,02

0,04

0,09

0,79

2,86

1801 Какао на зърна

322

0

0

0

181

1

4979

Дял в %

0,29

0,00

0,00

0,00

0,15

0,00

2,49

1806 Шоколад и други какаови продукти

2716

2470

3709

5621

8152

16964

4819

Дял в %

2,48

2,07

4,39

3,64

6,54

7,59

2,41

1517 Маргарин

0

5

1

357

2774

4655

2995

Дял в %

0,00

0,00

0,00

0,23

2,23

2,08

1,50

0405 Масло

4386

10074

8726

9916

1327

1636

2848

Дял в %

4,00

8,45

10,33

6,43

1,06

0,73

1,42

2401 Тютюн

2670

2317

1024

3100

5682

5276

2576

Дял в %

2,44

1,94

1,21

2,01

4,56

2,36

1,29

2208 Спиртни напитки

9895

10662

12315

13138

22839

27916

2561

Дял в %

9,03

8,95

14,58

8,52

18,32

12,48

1,28

0402 Мляко и сметана концентрирани

29060

248

1614

15402

116

956

2109

Дял в %

26,51

0,21

1,91

9,98

0,09

0,43

1,05

1901 Детски храни и полуфабрикати за тестени изделия

1179

1253

4047

1106

1534

1885

1852

Дял в %

1,08

1,05

4,79

0,72

1,23

0,84

0,93

2005 Преработени зеленчуци

3428

6441

3020

492

694

7933

1757

Дял в %

3,13

5,40

3,57

0,32

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ