Home Site map Contact us Switch to Bulgarian
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Закон за мерките срещу финансирането на тероризма
 

Чл. 1. С този закон се определят мерките срещу финансирането на тероризма, както и редът и контролът за тяхното прилагане.

Чл. 2. Целите на този закон са предотвратяване и разкриване на действия на физически лица, юридически лица, групи и организации, насочени към финансиране на тероризма.

Чл. 3. (1) Мерките по този закон са:
1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.
(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(3) Блокирането по ал. 1 има действие на запор или възбрана.

Чл. 4. Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, анализира, съхранява, използва и предоставя от Министерството на вътрешните работи.

Чл. 5. (1) По предложение на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон.
(2) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" незабавно след приемането му.
(5) Лицата по ал. 2 и 3 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.
(6) Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внася предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(7) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(8) Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.

Чл. 6. (1) Блокират се всички парични средства, финансови активи и друго имущество - собственост на лицата, посочени в списъка по чл. 5, независимо в чие владение се намират, както и всички парични средства, финансови активи и друго имущество, намиращи се във владение или държани от лицата, посочени в списъка по чл. 5, с изключение на вещите и правата, срещу които не може да се насочва принудително изпълнение.
(2) Мярката по ал. 1 се прилага и за парични средства, финансови активи и друго имущество, придобити след обнародването на списъка по чл. 5.
(3) Изпълнението на мярката по ал. 1 не спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от блокираните парични средства, финансови активи и друго имущество, като всичко новопридобито също се блокира.
(4) Министърът на финансите може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с блокираните парични средства, финансови активи и друго имущество, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, чието имущество е блокирано, или на член на неговото семейство;
2. плащане на задължения към държавата;
3. плащане на възнаграждения за положен труд;
4. задължително обществено осигуряване;
5. задоволяване на текущи нужди на физическите лица, включени в списъка по чл. 5, и членовете на техните семейства.
(5) Разрешението по ал. 4 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата - и по инициатива на министъра на финансите. Министърът на финансите се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.
(6) Отказът на министъра на финансите да даде разрешение по ал. 4 може да се обжалва пред Върховния административен съд.

Чл. 7. (1) Забранява се на физическите и юридическите лица да предоставят парични средства, финансови активи или друго имущество, както и финансови услуги на лица, включени в списъка по чл. 5, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася до обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди на физическото лице, включено в списъка по чл. 5, или на членовете на неговото семейство.

Чл. 8. (1) Забраняват се сделките с блокирани парични средства, финансови активи и друго имущество на лица, включени в списъка по чл. 5, както и сделките по предоставянето на парични средства, финансови активи и друго имущество на такива лица.
(2) Даденото от страните по сделка, извършена в нарушение на ал. 1, се отнема в полза на държавата.
(3) Искът по ал. 2 се предявява от министъра на финансите по местонахождението на имота или по местоизпълнението на сделката. Ако местоизпълнението на сделката е в чужбина, искът се предявява пред Софийския градски съд.
(4) Ако подлежащите на отнемане парични средства, финансови активи или друго имущество липсват, присъжда се тяхната равностойност.
(5) Третите добросъвестни лица, които претендират самостоятелни права върху блокирани парични средства, финансови активи и друго имущество, могат да предявят претенциите си по исков ред в шестмесечен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет за приемане, допълване или изменение на списъка по чл. 5.

Чл. 9. (1) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи.
(2) Когато при изпълнение на функциите на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, директорът на агенцията незабавно уведомява министъра на вътрешните работи.
(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Агенция "Бюро за финансово разузнаване". В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(5) Разкриването на информация по ал. 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.

Чл. 10. (1) Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на този закон, запазват анонимността на лицата, които са я предоставили.
(2) Информацията, събирана по реда на този закон, се използва само за целите на закона или за противодействие на престъпността.

Чл. 11. (1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 2 и 3 министърът на вътрешните работи може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество за срок до 45 работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(3) Заповедите на министъра на вътрешните работи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.
(4) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
(5) Препис от заповедта на министъра на вътрешните работи по ал. 2 и решението на съда по ал. 3, когато се блокира недвижим имот, се изпраща на съответната служба по вписванията.

Чл. 12. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват от деня, следващ деня на обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет, с което физическото или юридическото лице, групи и организации са заличени от списъка.

Чл. 13. Министърът на вътрешните работи обменя информация за целите на предотвратяването и разкриването на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма, с компетентните органи на други държави и на международни организации.

Чл. 14. Агенция "Бюро за финансово разузнаване" по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни договори или при условията на взаимност.
Административнонаказателни разпоредби

Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

Чл. 16. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителна разпоредба

§ 1. "Финансови услуги" по смисъла на този закон са: извършване на сделките по чл. 1 и 2 от Закона за банките; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок четири месеца от влизането в сила на този закон допълват вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма, и ги изпращат на директора на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" за утвърждаване.

§ 3. В § 21 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.) ал. 1 и 2 се отменят.

§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 5 февруари 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Home | Site map | Send a link | Privacy policy | Calls | RSS feed Page top     
   © Center for the Study of Democracy. © designed by NZ